Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните.  Тази всеобясняваща дума той  прикачеше на всичко и както се оказа, приляга на всякакви ситуации. Жена му не беше родила, а цвъкнала двама сина. Хората не работеха, а цвъкаха по нещо, за което съответно им цвъкаха пари. Е, речникът му беше беден, но какво да се очаква от човек като Цвятко, в чийто живот най-голямото достижение беше длъжността на физкултурник на класа. Раз-два, раз-два, мааше ръце той, а дечурлигата цвъкаха показаните от него упражнения. Когато дойде модата на физкултурниците в държавен мащаб, Цвъкльо се уреди на длъжността кметски наместник.

Когато влезе за първи път в кабинета, намести се на стола и уменията му се изчерпаха. Щото единственото нещо, което можеше да управлява, беше магарето. Нямаше книжка за водач на МПС, а жена му беше неуправляема. Кютна се блажено до телефона и го загледа като хипнотизиран. Ще звънне, рече си той, ще му се обадят по важни държавни дела и… и нищо. Важното е да му се обадят, ама никой не го базареше за слива. После му дадоха джиесем, така че Цвъкльо можеше спокойно да ритне обора на кравата, да скубе паламида, да спи или каквото му дойде на ум. Все през работно време.

Един ден чу, че в съседното село Смръчково щял да идва Б.Б. да открива селската чешма. Не че беше нова, ама тамошния кмет смени крана, изгреба тинята от коритото и ето ти, кажи-речи като нова. Писали на Б.Б. и той обещал да дойде за паметното и голямо събитие. Тогава Цвъкльо се амбицира и реши да удари в земята тия от Смръчково. Мобилизира всички младежи на около 70 години, връчи им по една кофа с вар и четка и нареди да боядисат бордюрите през един по всички улици. После ги измери и установи, че по този начин са подновени 1687 метра. Нова пътна маркировка! Тая цифра му се видя малка, затова нареди срещу всяка къща да се очертае пешеходна пътека, та вместо да пресичат където им падне, това да става по специално маркиран участък. Общият метраж набъбна до 3007 метра и селото заприлича на зебра. Ако минат с хеликоптер над него, ще ахнат, потъна в блажени мечти Цвъкльо. Е, няма как Б.Б. да не дойде, няма как. Ето, тия дни се чу, че в Бръчково по някакъв проект построили химическа тоалетна. Естествено, че Б.Б. прелетял да открие обекта и не само това, ами прерязали две отделни ленти. Едната за мъжката, а другата за женската тоалетна. Лиснал менчето с вода пред първата, засмяно рекъл: „Айде, да е харлия” и когато никой не изръкопляскал, се сетил, че всъщност тия от Бръчково искали нов водопровод. А селяните мрънкаха, че си имали нужници и нямало да търчат от другия край на селото да пикаят в европейското чудо, още повече, че ключовете щял да съхранява единствено кметът. Като си мислеше това, Цвъкльо вече виждаше как Б.Б. долита в Мръчково и открива колосалния обект, наречен нова пътна маркировка. Зер, какви ли други дреболии не открива, та нас ли ще замръчка, отново потъна в мечти кметският наместник. Няма, няма да ни замръчка (откакто чу тази дума от устата на Б.Б., Цвъкльо я употребяваше почти наравно с любимата си цвъка. )

В уречения за откриване на обекта от общоселски мащаб събитие, Цвъкльо смени ризата, острига се според изискванията за прилика с държавните мъже и събра цялото село, състоящо се от 23 човека. Часът мина, а Б.Б. го нямаше. Народът се изнерви. Духовата музика, изискана специално за целта от Сръчково, взе да си иска хонорара. Селяните почнаха да питат какво ще стане с наряда от ракия, вино и мезелъци, грижливо събирани от наместника за фонд „Гости”. Да има, казваше им той, че не се знае кога ще ни изненадат първенците, бива ли на гола маса да ги срещаме. Така обясняваше доброволните дарения, които най-съвестно дегустираше всяка вечер. Не че му се пиеше вино и ракия или яде пастърми и суджуци, но трябваше да следи за качеството! Стандартът трябва да се следи, обясняваше той и дори се мръщеше, че все него чака, а кръвното се обажда. Ама на, като е за общото благо, жертваше се и всяка вечер се отдаваше на продължителна дегустация под асмалъка. Слънцето залезна, хората искаха да си приберат добитъка, а от Б.Б. ни вест, ни кост.

Цвъкльо беше съкрушен. Тогава един зложелател се изсмя, „Ама не се ли сещате, Б.Б. беше в Сръчково и Бръчково, щото там живеят по 500 човека, а тука кой ще го види, окумили сме се 23 човека, кой ще ръкопляска…”

При тези думи народа се разотиде, а Цвъкльо отново потъна в размисъл. Не дойде, не дойде, плачеше наранената му душа. Кой знае защо не дойде, само Б. (Бог) знае или не… знае неговият повелител Б.Б. Тъй ще да е, въздъхна Цвъкльо, разхлаби възела и прикани останалите селяни да опитат от масата, отрупана с продукти от фонда за гости.  

Латинка Минкова