Защо Мая Манолова стана от стола на омбудсмана?
Въпросът е съвсем резонен. Дори бих се учудил крайно много, ако има гражданин на тази страна, живеещ в нея, който да не си го е задал. Никой не отрича заслугите на г-жа Манолова като омбудсман. Именно те са в основата на нейната популярност понастоящем. Тя дори напусна собствената си партия, за да стане надпартийна, което е съвършено правилна позиция, защото по този начин тя няма да носи пасивите на т.нар. социалистическа партия, която покойният проф.Вучков /мир на праха му/ беше определил като ултрадясна. И наистина, как да си омбудсман и да представляваш интересите на целокупния български народ и същевременно да представляваш тяснопартийните интереси на една ултрадясна партия, чието призвание е да брани шепа олигарси, пръкнали се най-вече от нейните редове.
Дотук всички постъпки на г-жа Манолова изглеждат логични и заслужават адмирации. Нека всеки да стане на крака и да й ръкопляска.
Но точно в този миг, когато г-жа Манолова стана симпатична на мнозина българи с последователните си и правилни действия, изведнъж тя извърши един крайно алогичен ход. А именно, тя стана от омбудсманския стол и се кандидатира за кмет на София. С това си действие тя се отказа да брани интересите на целокупния български народ, нещо донесло й ореола на нравствеността, и вместо това реши да брани интересите на една много по-малка част от този народ - интересите на столичани. Самата г-жа Манолова е родом /според официалните сведения/ от Кюстендил и следователно би следвало да е значително по-загрижена за родния си град, отколкото за столицата на България. Рязката смяна на политическия курс, която тя предприема понастоящем, няма и не може да има връзка с претенциите й за нравственост и персона загрижена за целия български народ. Точно сега тя следваше да запретне ръкави като омбудсман и да предприеме още много действия в защита на интересите на този народ, а после, ако трябва, да се кандидатира и за президентския пост. Но в опита й за превземане на кметския стол на София, поне аз не виждам никаква нравствена подоплека. Известно е, че бюджетът на София не е никак малък. Възможно е г-жа Манолова да е решила да подплати своите високонравствени пориви с известно финансово счетоводство. Но не можеш да бъдеш светец и счетоводител едновременно. Още Иисус ни учеше, че не е възможно да се служи едновременно на Бога и на мамона.
Трудно е да се отговори и на още един въпрос. Защо политик с растяща позитивна популярност рискува да си направи политическо харакири? Или както е казано от народа: защо изпуска питомното, за да гони дивото?
Помислете добре уважаеми читатели. Защото и двата въпроса, които поставям в този свой материал са във висша степен любопитни. А отговорите им може би са свързани с въпроса за отсъствието на свободна воля у родните политици. Тежко им и горко! А още по-тежко и горко на нас, които само след седмица ще се изправим пред избирателните урни!
© Младен Мисана All rights reserved.
