Защо не съм и аз поет...
В сайтове като този може да се чете предимно поезия и то любовна. Нормално. Въпросът е сериозен. Любовта е болест , опасна болест, за която няма лечение. Добре че минава от само себе си. Човек и добре да живее, любовта идва рано или късно! Никога навреме! И не на място! Аз вече хфърлих този товар от плещите си , разполагам и с ракиеното си време и с черешовото... с ранно утро и късна доба, но преживяното се явява в сънищата ми и скачам облян със студена пот. Времето напр. или е студено и ти измръзват пръстите и ти потича носа, или е жега и почваш да смяташ кога си се къпал.Във времена на режим на тока и водата... да. При кърската любов тялото ти събира мравки и борови иглички, запознава се с копривата и тръните. Лятната е известна с пясъка , неудобните скали и липсата на укритие. Да не говорим,че си нарязваш краката на мидите,докато изнасящ на ръце любимата. Секса на работното място предполага някой , който непременно иска да влезе и като не му отвориш, води портиера да отключи... При социализма не пускаха без паспорт в хотелите.. Идват с милиция и ти блъскат по вратата. И старшината се старае ,все едно си с неговата!Разрушаванет на едно социалистическо семейство се приравняваше към служба на Империализма. Въобще свидетели, критикари и помощници не липсват никога.
Ще кажете Коруба говори така, защото никога не е бил влюбен. Коруба? Перманетно беше влюбен и то несподелено и нещастно. Ще попитате: Откъде такъв опит в секса? Работата е там,че всяка жена приема обожанието и преклонението пред друга като лична обида. И се старае да се реваншира. Под предлог,че те утешава и спасява. Жените може и да обичат да са покорявани, но дваж повече обичат да спасяват. И няма бягане! Не че нещо , ама утешителките или са с някой килограм повече и заплашват да те размажат на скалите, или не им харесва и те разнасят ( пада си по мъже!), или им харесва и заплашват да скочат от високо. Да не говорим когато са ти евентуално бъдещи роднини- балдъзи, приемни тъщи и пр.Спасяването включва привеждане в приличен вид, създаване на хигиенни и хранителни навици, запознаване с правилата за добро поведение в обществото, както и обилен културен живот. На спасеният не му остава нишо друго, освен да се спаси!
Защо за тези неща не се пише в стиховете, не мога да кажа. Само пеят с цяло гърло и широко разперени ръце за неща, които са видели в някой филм или са сънували. То хората не само сънуват и пак си траят, така че сопрете се малко!
Призовавам наборите да ме защитя с едно на-стръх-вам!
© Слав Коруба All rights reserved.
