Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.

В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви! 

Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да заровя пръсти в нея... Той ми дава емоция. Успя да ме изведе на края на тунела на скуката, придошла като страничен ефект от карантината. Ех, да не повярва човек, понякога и сайтовете помагали...

Всичко е повече от перфектно. Идеално. Но честно казано малко ме е страх. Много хубаво не е на хубаво. Последния път когато изпитах толкова силни чувства, не завърши добре за мен. Момчето страдало от страх от обвързване. Ама че извинение. Така казва всеки пети, който се страхува от това да поеме отговорност. Измиват си ръцете. Психологията може да изкара дори и Хитлер напълно невинен, стига да се разбере, че е имал проблемно детство.

Но стига съм мислела за тези неща. Ах, да, Виктор... Моят Виктор. Прави ми комплименти, пише ми непрекъснато. Как да не го харесвам... Ето! Днес е и Коледа. На този ден се случват чудеса. А ние ще прекараме заедно празника. Представяте ли си? И той ще дойде вкъщи. Съдбата и да иска не може да е по-благосклонна към мен...

- Весела Коледа, Викторе! - посрещнах го на вратата.

- Весела Коледа, Петя! - прегърна ме той.

Очите му... Как само блестяха...

- Заповядай. В хола е топло. - посочих му накъде да върви. 

- Благодаря ти!

Двамата влязохме. Въздухът беше изпълнен със звука от пърхането на пеперудките в стомасите ни. Всичко беше повече от вълшебно...

- Какви филми предпочиташ?

- Екшъни. - отвърна той. - Но за теб бих се навил и на някоя романтика. Знам, че ги предпочиташ.

- Но откъде?

- Личи ти. - усмихна ми се за пореден път. 

Почувствах се малко странно. Той обичаше екшъни. Аз не ги обичах. Мислеше си, че ме познава. А дали ме познаваше? И дали аз самата се познавах?

Пуснах DVD-то. Някаква романтична комедия. Седяхме на дивана. На прилично разстояние. Виктор беше хубаво, добро момче, но не биваше да се прибързва, нали? Мъжете могат да бъдат много опасни и коварни създания... Като онзи, в когото бях влюбена преди две години. Подмами ме в леглото си, а после ме изостави. И оттогава внимавам какво и с кого правя. Предпазливостта е важна все пак.

Както си гледахме филма, усетих ръката на Виктор да докосва моята. Неговата беше леко така влажна. Глупости! Беше си направо потна. Това е един от признаците, че ме харесва. Това е страхотно, но... Ами ако той не е човекът, за когото го мисля? Или по-лошото – ако аз не съм тази, за която ме мисли?

Виктор се приближи до мен. И ме целуна... Отвърнах на целувката му. А дори не знаех защо...

Спира филма на пауза. Поглежда ме в очите.

- Какво? - опитвах се да прикрия притеснението си.

- Прекарваме си добре и си мислех...

- За какво?

- Аз и ти... между нас се случва нещо и... иска ми се да сме повече от приятели.

Ето, каза го. Изрече го. Черешовият топ бе изстрелян. Иска да сме повече от приятели. Вглеждам се в очите му. Объркана съм. Не знам как да отговоря. Вярно, че ни е хубаво заедно, но може би ни трябва време. Не би било зле да се опознаем. А и той има двойна брадичка. И някаква пъпка на лицето. Ръцете му се потят. А дрехите му? Не се облича според вкуса ми. Тази риза... мисли я за секси предполагам, но е твърде консервативна. Няма никаква страст в него. Историята ни би била от онези прекалено захаросани банални романтични филми, които дори и аз, непоправимата романтичка, не бих понесла. Невъзможно е да се обвържа с такъв човек. Та той обича екшъни, а аз комедии. Интересува се от физика, аз от литература. Не чете моя жанр книги. И има много пропуски в правописа. Как можа и през ум да му мине, че сме подходящи един за друг? 

- Ами виж... - хайде де, малко смелост няма да ми е в излишък – нека изчакаме, а? Едва трета среща ни е...

- Петя, но аз съм сигурен в чувствата си. И ти също изпитваш нещо към мен. Усещам го...

- Викторе, аз... не съм сигурна. Трябва ми време.

- Но нали по чата ми пишеше, че се възхищаваш на академичния ми ум, че съм красив... Вече не го ли мислиш?.. - попита несигурно той.

- Просто имам нужда от време. - казах една идея по-твърдо.

Виктор облече якето си.

- Не е нужно да си тръгваш. Ние сме приятели, нали?

Той се усмихна и каза:

- Ако някога научиш какво искаш, обади ми се. Стига да не е прекалено късно, разбира се...

Виктор напусна апартамента ми, а с това може би и живота ми. Чувствах се повече от ужасно. Защо все на мен се случваше? Защо по дяволите отново изскочи в съзнанието ми онзи „обърканият“? Той беше красив, и умен, но най-вече в него имаше... страст... 

Стига, Петя! Престани с този! Не ти трябва! Той е един жалък кретен, който си измива ръцете с това, че се страхува от обвързване. Защо цял живот на такива попадам? Защо никой не ме харесва наистина? А единствените, които може би са изключение, нямат собствено мнение, не изглеждат добре или гледат екшъни, а на всичкото отгоре прибързват. И имат пъпка.

А, как ми се иска просто да намеря истинската си любов... Да ме прегърне. Да ме целуне. И да ми подари цялото щастие на света.

Иска ми се, но с тези страхливци, едва ли...