Три срещи и ми бяха напълно достатъчни, за да осъзная, че той е човекът за мен.
В и к т о р. Какво благозвучно съчетание от букви!
Той е умен, и мил. Държи се с мен много добре. На първата ни среща ми подари от любимите ми цветя. Очите му са зеленикави. А косата – светло-кестенява. Как бих искала да заровя пръсти в нея... Той ми дава емоция. Успя да ме изведе на края на тунела на скуката, придошла като страничен ефект от карантината. Ех, да не повярва човек, понякога и сайтовете помагали...
Всичко е повече от перфектно. Идеално. Но честно казано малко ме е страх. Много хубаво не е на хубаво. Последния път когато изпитах толкова силни чувства, не завърши добре за мен. Момчето страдало от страх от обвързване. Ама че извинение. Така казва всеки пети, който се страхува от това да поеме отговорност. Измиват си ръцете. Психологията може да изкара дори и Хитлер напълно невинен, стига да се разбере, че е имал проблемно детство.
Но стига съм мислела за тези неща. Ах, да, Виктор... Моят Виктор. ...