Mar 5, 2009, 12:07 PM

Защото... малко си вярвам 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
942 0 2
1 мин reading
Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира да ми напомня... да ми напомня, че аз съм облечена в съдбата си, че никога няма да успея да я махна. Дори и да се разкъсвам във себе си, сълзите ми няма да са сухи. Мога да преобърна душата си - наляво-надясно... Промяна няма. Няма и да има. Така съм създадена и ще нося ориста си.
Бягам...
Потъвам в себе си.
Изчезвам...
(а пак се връщам)
Защо?
Защото съм като всички, защото съм слаба, защото сама си вярвам, че не мога. А "не мога" е за слабаците, които не вярват в нищо, освен в собствената си несполука.
Дори да се задавя, дори да преглъщам прах и поквара, ще вървя напред. Това съм аз, не искам да съм като другите.
Продължавам, пък каквото ще да става.
На кого му пука...
Аз ще успея, защото съм голяма!
Защото... малко си вярвам.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "ще вървя напред"
    .............................................................
    Много точно и вярно си го казала!
    В това е смисълът на живота!
    Харесва ми стила ти на писане и оптимизма в съдържанието на текста!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Вярвай си повече
Random works
: ??:??