Katia (Катя Михайлова)
32 21
Mar 5, 2009, 12:07 PM

Защото... малко си вярвам 

  Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms
5.0 / 2
1069 0 2
1 min reading
Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира да ми напомня... да ми напомня, че аз съм облечена в съдбата си, че никога няма да успея да я махна. Дори и да се разкъсвам във себе си, сълзите ми няма да са сухи. Мога да преобърна душата си - наляво-надясно... Промяна няма. Няма и да има. Така съм създадена и ще нося ориста си.
Бягам...
Потъвам в себе си.
Изчезвам...
(а пак се връщам)
Защо?
Защото съм като всички, защото съм слаба, защото сама си вярвам, че не мога. А "не мога" е за слабаците, които не вярват в нищо, освен в собствената си несполука.
Дори да се задавя, дори да преглъщам прах и поквара, ще вървя напред. Това съм аз, не искам да съм като другите.
Продължавам, пък каквото ще да става.
На кого му пука...
Аз ще успея, защото ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя Михайлова All rights reserved.

Random works

More works »