Nov 29, 2015, 10:31 PM

Затваряш очи

  Prose » Others
740 0 0
1 min reading

(Затвяряш очи.) Тъмнина. Разперваш плахо разтреперени ръце и въртиш бавно глава на всички страни (здраво стискайки клепачи).
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всички страни като изплашено животно, но какво да видиш...Вече нищо не съществува).

Боли те, напрягаш се да се разплачеш. Страх. Той се сблъсква с шока. Светлина изчиства мрака. (Сега ще видя ли какво е това място?) Светлината е все така ослепителна.
Не се проявяват никакви образи; бяла тъмнина. Все по-зле. Замръзнал си, този път широко отворил очи. Очи кръгли, големи и бели,  с поглед незрящ. Гледаш, но не виждаш. (След мрака, дойде и светлината, но тя бе тъй краткотрайна и заслепи твоя поглед.)
Слепи очи. Чакаш неподвижно. Все така забил същия поглед, очакваш да се блъснеш отново в светлинна вълна. Изгубен.  “Нима няма никакво избавление от тази пустота?“
   Търсещ с мисли, с ум замъглен и потъмнен, се сливаш със обкръжаващата светлината (уви, аз наблюдавам как твоята фигура
избледнява и се равнява на ярката обстановка; ти не знаеш това, но си заобиколен от ярко слънце, а очите ти плуват ли плуват
в тъмнотия и не знаеш...).
Няма те.
Пътуваш.
(Отваряш очи.)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Изи Кайт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...