Apr 28, 2005, 9:18 PM

Затвор на обичта

  Prose
2.3K 0 0
Сама съм. Късно е. Лежа в леглото. Мисля си, че спя, но не е така. Не знам какво
да правя. Чувствам се по - силна от е всичко. Не спирам да мисля за теб. Защо
ли?Да не би да съм осъдена до живот да те обичам и то без право на обжалване?
Няма ли кой да ми помогне да спра да мисля за теб? За очите, за устните, за
ръцете ти. Явно не! На кого ли му пука какво мисля аз и какво чувствам? Едва ли
някой се интересува, че обичам. "Моля ви, помогнете!" - крещя аз зад решетките.
Оглеждам се и какво виждам? Крадци, убийци - все престъпници. Та аз престъпница
ли съм? Престъпление ли е да обичаш? Явно да! Сега разбирам защо хората казват,
че любовта е опасна. Разправяха ми, че не е хубаво да се обича, а аз не вярвах.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...