Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихна, но някак криво, личеше си, че изобщо не му е весело.
– Това е пълен абсурд! Трябва да спечеля някакъв си конкурс, за да получа парите на чичо Франк!
– Точно така – повтори адвокатът.
– Е, не бях очаквал такова нещо…
– Честно казано и аз не бях очаквал, но вярвам си спомняш, че чичо ти Франк бъкаше от шантави идеи.
– Когато бях тийнейджър, ме навиваше да стана писател, имал съм бил прекрасно въображение. Сигурно затова ми е погодил този номер.
– Сигурно.
– Конкурс за фантастичен разказ – изпръхтя Джеймс. – Че аз през последните десет години не съм написал нито ред!
– Ами запретни ръкави и си припомни как се прави тази работа. Имаш мотив – 5 милиона долара. ...