Завинаги веднъж
Понякога дъждът се сипва от нощното небе, като остри иглички. Милиони остри иглички, които бързат да зашият нощта за светлината на нощната лампа. Понякога го обръща на сняг. Понякога спирките са претъпкани с измокрени хора, а тролеите идват на 20 минути. Понякога младежите вдигат невъобразима глъчка и се кикотят неразбираемо в дъжда.
Винаги съм без чадър в такива случаи. Винаги идвам един час по-рано. Винаги сядам (намествам се някак) между подскачащите тинейджъри на спирката.
Един-едиствен път в живота си се схванах от вълнение, а ръцете ми се разтрепераха като криле на подплашена птица. Тревогата бумтеше в тъпанчетата ми и удряше в стомаха ми. На първата ни среща.
© Павлина Гатева All rights reserved.
