Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на прекършване и изграждане на доверие. Игра, която само и единствено загуби времето ни. Много, много неща останаха недоизказани, премълчани и тежащи на мислите. Много неща бяха криворазбрани и преекспонирани. Но остави това, не го мисли. Кажи ми мечтаеш ли още. Трябва да мечтаеш, и то сама, защото само собствените мечти са ценни и си заслужават да се преследват. Всички други са чужди и не носят същата наслада както собствените. Трябва да са споделени и изживени. Само това е начина. Да, знам, че се случиха общи мечти, общ път и цел, но дали пътя свърши или някой маскира собствения си път като този на другия... дори няма значение. Нищо няма значение когато главната идея е прекършена и захвърлена. Остава облекчението и мъдростта на осъзнаване на грешките. Облекчението може да е болка. мъдростта може да е непотребна, защото човек е достатъчно силен да преживее всяка загуба дори и с цената на постоянна болка. Бих искал всичко да е наред. Бих се осмелил да предполагам, че на устните ти грее усмивка и дните са ти прекрасни. Заслужаваш цялата благодат и се надявам никога да няма болка в сърцето и душата ти. Защото това си ти. Ти си и винаги ще си ти. Ще ти кажа, че си повече от това което показваш и от това което волно или неволно поднасяш на хората около теб. Ще ти кажа, че човек е такъв каквито са постъпките му, приятелите, мирогледа и отношението към заобикалящите го. Ще ти кажа, че човек
трябва да опита от всичко, но не на всяка цена и не с риск да се превърне в друг. Човек не осъзнава кога се превръща в друг а това се случва много бързо и неусетно. Винаги се вижда и се осъзнава след като вече е станало. Тогава или се продължава или се хвърля цялата енергия в поправката на тази промяна. Дори забравя за мечтите си и пътя който е следвал в преследването им. Мечтите са интересно нещо. Най дълбоките и съкровените. Тези, които са толкова дълбоко в нас, че дори ние
трудно ги осъзнаваме и разбираме. Мечтаеш ли още с душата си или си сложила маската на онова другото щастие? Колко само много неща бих искал да кажа и през много неща бих искал да те преведа. Бих искал да мога да бъда опора и спасителен пояс. Онази малка светлинка едва забележима, която е спасителната след нахлуването на мрак в душата ти. Бих го направил с огромно удоволствие и
желание... но това вече е май повече фантазия отколкото някога е била възможна реалност. Играта на карти свърши. Никой не победи и всички загубиха. И понеже няма да съм аз, ако не извлека опит дори от това насилствено прекършване на доверие и болка ще кажа, че го направих.Да, направих го. Опознах те. Познавам те вече. Познавам и себе си по-добре... защото се видях през очите ти, които говореха повече от думите...