Sep 26, 2013, 1:06 PM

Здравей, любима моя... 

  Prose
767 0 2
2 мин reading

Здравей, любима моя... знам, че минаха години и знам, че няма да го прочетеш и това ми вдъхва малко кураж да продължа с писането.
Пиша ти, защото... може да сме били всичко, може да сме се карали, обичали и обиждали, но винаги когато сме си споделяли и най-съкровените неща, ни е олеквало както никога, а това дяволски много ми липсва.
Знам... може би не трябва, но просто искам да ти споделя... все по-трудно и трудно намирам сили да продължа, а ти знаеш през какви неща преминах и какво трябваше да изживея, но тогава имах надежда, вяра и не се чувствах толкова самотен.
Когато животът и завистливите хора почти те премажат, а приятелите ти... да, тези приятели, които едва ли не ми се кълняха, че винаги ще са до мен, да, точно, те първи ме предадоха, точно те, след като получих поредния тежък удар, вместо да помогнат да се справя, ме обезвериха и когато си дадеш сметка накрая, разбираш, че си заобиколен от някакви гротески същества и истинските ти приятели се броят на пръсти...
И в един момент разбирам, че вече не аз определям живота си, а няколко шибани чиновника и някви субекти, които искат власт и си леко принуден да избираш и правиш неща, които морално са непосилни за теб. Цял живот, принцесо, не се предавах и мислих, че мога да се възползвам от шансовете си, а когато изпадах в безизходица, винаги някак си се получаваше, винаги имах поне малко късмет, а сега светлинката в тунела я няма и желанието просто да свърши всичко е по-силно от всичко. Не мога да позволя да отнемат свободата ми, правото ми на избор и да стъпчат малкото ми останало достойнство, но ако опитам, ще е за последен път и ако се проваля, не, не искам да си мисля, не искам да си и представя.
Помниш онзи път \\\"Всеки белег върху Сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си.\\\" мисля, че прекалено много се раздадох. Било то любим човек, приятел или просто човек, на когото съм искал да помогна. За пръв път в живота си имам нужда помощ и нищо не зависи от мен, страхувам се, че няма да издържа, страхувам се да не се изгубя... ще успея или може би... благодаря ти, че отново ме изслуша, олекна ми и знам, знам, че си някъде там с него и той се грижи за теб и те обича както аз никога няма да мога, ще ти даде сигурността и живота, който заслужаваш. Искрено ти желая да си щастлива и да успееш. А аз, знаеш, аз винаги намирам светлинката, но ако този път не успея... единственото нещо, което истински ще ми липсва, е твоята усмивка, която ме караше да забравя за всички проблеми и очите, в които намирах всичкия мир и любов.
А сега ти казвам довиждане, защото сбогом е прекалено дълго време, с което не разполагам и не искам да изричам повече.

© Benifios All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мерси за милите Ви думи !
  • Уау, написано с толкова чувство... ;( Наистина ми хареса това, което си сътворил. Много ме разчувства, размекна сърцето ми. Поздрави и просто никога не се предавай! Така, както сътбата те е повалила, може пак да те вдигне!
Random works
: ??:??