Здравей, любима моя... знам, че минаха години и знам, че няма да го прочетеш и това ми вдъхва малко кураж да продължа с писането.
Пиша ти, защото... може да сме били всичко, може да сме се карали, обичали и обиждали, но винаги когато сме си споделяли и най-съкровените неща, ни е олеквало както никога, а това дяволски много ми липсва.
Знам... може би не трябва, но просто искам да ти споделя... все по-трудно и трудно намирам сили да продължа, а ти знаеш през какви неща преминах и какво трябваше да изживея, но тогава имах надежда, вяра и не се чувствах толкова самотен.
Когато животът и завистливите хора почти те премажат, а приятелите ти... да, тези приятели, които едва ли не ми се кълняха, че винаги ще са до мен, да, точно, те първи ме предадоха, точно те, след като получих поредния тежък удар, вместо да помогнат да се справя, ме обезвериха и когато си дадеш сметка накрая, разбираш, че си заобиколен от някакви гротески същества и истинските ти приятели се броят на пръсти...
И в един моме ...