Здравей, Любов
Здравей, Любов.
Не "моя", защото никога не си бил мой. Не "единствена", защото никога няма да бъдеш. Просто Любов. От онази, трудната, която идва внезапно и няма време за лъжи на дребно. От онази, която като развилняла се стихия помита всичко по пътя си, а сетне утихва. Да, ти си точно тази любов - силната, гордата, дръзката, събрала в себе си и болка, и нежност, и мълчание.
Защото те исках. Защото ти вярвах. Защото те обичах твърде истински, за да призная. Боли. Всеки спомен за теб е като отрова, пропила цялото ми същество. Страхът от истината ме стиска с железните си лапи и не ми позволява да дишам. Смалявам се до прашинка.
Сега си далеч. Плача всяка нощ, знаеш ли... и се давя в уискито. Няма как да си разбрал. И пред теб се усмихнах заучено. Сега си далеч и само сълзите ми напомнят, че някога си се вглеждал в тези очи. Говоря с цигарата. Вдишвам дима бавно, неумолимо и се боря със себе си. Сега си далеч. Ръцете ми стискат поредната празна чаша. Трясък. Кръв. Парченца спомени се носят по тротоара, разпилени от вятъра.
И само слепените късчета от разбитото ми сърце изстрадано шепнат: "Родих се в ръцете ти. Там ми е мястото", но вече е късно. Ти си отиде.
Ще ми липсваш, Любов. Ще ми липсва ароматът на кафе рано сутрин. Ще липсва усмивката ти (така хубаво се усмихваш).
Сега вземи в ръце писмото и го изгори. Думите ми не са ти нужни вече.
© Яна All rights reserved.
