Здравей, Любов
Здравей, Любов.
Не "моя", защото никога не си бил мой. Не "единствена", защото никога няма да бъдеш. Просто Любов. От онази, трудната, която идва внезапно и няма време за лъжи на дребно. От онази, която като развилняла се стихия помита всичко по пътя си, а сетне утихва. Да, ти си точно тази любов - силната, гордата, дръзката, събрала в себе си и болка, и нежност, и мълчание.
Защото те исках. Защото ти вярвах. Защото те обичах твърде истински, за да призная. Боли. Всеки спомен за теб е като отрова, пропила цялото ми същество. Страхът от истината ме стиска с железните си лапи и не ми позволява да дишам. Смалявам се до прашинка.
Сега си далеч. Плача всяка нощ, знаеш ли... и се давя в уискито. Няма как да си разбрал. И пред теб се усмихнах заучено. Сега си далеч и само сълзите ми напомнят, че някога си се вглеждал в тези очи. Говоря с цигарата. Вдишвам дима бавно, неумолимо и се боря със себе си. Сега си далеч. Ръцете ми стискат поредната празна чаша. Трясък. Кръв. Парченца спомени се носят по тротоара, разпилени от вятъра.
И само слепените късчета от разбитото ми сърце изстрадано шепнат: "Родих се в ръцете ти. Там ми е мястото", но вече е късно. Ти си отиде.
Ще ми липсваш, Любов. Ще ми липсва ароматът на кафе рано сутрин. Ще липсва усмивката ти (така хубаво се усмихваш).
Сега вземи в ръце писмото и го изгори. Думите ми не са ти нужни вече.
© Яна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Влез в роля, представи си я моята героиня така, както съзнанието ти поиска да я нарисува... Всичко е позволено!!!
-
Значи отговорът да е след 6 години, след като му е дошъл Интернет-а... 😄 С какво име да се обръщам към лирическата, какво ми е позволено? Ще взема наистина да се хвана на предизвикателството... 😯🤔
-
Разбира се, с удоволствие бих прочела твоя отговор! (Хайде на ти, окей? ) Ако желаеш, прикачи и това писмо в съавторство като начало — така ще се получи нещо като диалог (аз ти пиша, ти ми пишеш) и вярвам, че ще е още по-интересно за читателите да си представят първо едната, след това — другата гледна точка и емоционалната връзка между тях. Нямам търпение да прочета отговора ти!
-
Яна, да взема ли да Ви отговоря на това писмо?! Много ме докосна...
-
Благодаря.
-
Благодаря... отново.
-
Още с първите думи ме накара да настръхна. Можеш го, момиче, пиши...! С Манол за чувството.
-
Благодаря ти, Манол. Думите ти означават много за мен.
-
Това, което е написано... Толкова е чувствено... Как да кажа, ако може да има някаква красота в тъгата, то ти си я предала...
-
Ще се опитам... Благодаря ти, Светла.
-
Болка е!! Може и да поутихне след време, но няма да забравиш - това не се забравя!! Прегръдки, мило момиче!! Бъди силна!!
-
Благодаря ти, Алина!
-
Владееш стихията,момиче!Пък и разпознаваш истинската.
Хубаво писмо,Яна!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
