Здравей, Любов моя!!!

Здравей, ЛЮБОВ МОЯ!!!

Исках да ти напиша това писмо от известно време, трябваше! Трябваше, защото понякога изказваме думи, но те не са достатъчни, за да кажат всичко онова, което душата отвътре крещи, а тя казва само и единствено едно - ОБИЧАМ ТЕ!!!

Да, може и да съм луд, или пък странен, та било то дори и досаден, но както винаги ти казвам - това съм аз, понякога се харесвам, понякога- не, но няма значение дали се харесвам или не - знам, че те обичам. Разбери ме нещо, моля те!!! Обичам те и мисълта за теб дори ме кара да потрепервам. Усещам, а и вече знам, че ти си повече от това, което някога съм искал, повече от това, което някога съм получавал и повече от всичко, което притежавам - това си ти - ВСИЧКО!

Не ме съди, когато ти казвам, че правя нещо заради теб. Не ме караш да се променям, просто си причината да открия по-добрия начин за съществуване. Ти ме преоткриваш, ти не ме убиваш. С всеки изминал ден осъзнавам, че нещата, за които си говорим, са продиктувани от две неща - любовта и ревността, но осъзнавам, че няма начин да е друго, където има любов има и ревност. Ако си мислиш, че не те ревнувам, то, Любов моя, се лъжеш и то жестоко. Побърквам се, но не искам да ти го показвам от страх да не те нараня. И те моля нещо от сърце - ВЯРВАЙ ми, не искам нищо повече, защото аз ти вярвам повече от Бог, кланям се пред теб, пред твоята любов, пред твоите очи и те моля  - не карай сърцето ми да кърви, то те обича толкова страстно. Не го убивай, дръж го прекрасно. Давам ти аз душата си цяла. Ако я имаш, на мен нищо не ми трябва. Правил съм грешки, правила си и ти, но нека това да не пречи никому, нека да е минало, нека Любовта да е нашата съдба. Обичам те!