Jul 3, 2008, 11:41 AM

Здравей, моя любов... 

  Prose » Letters
2817 0 3
2 min reading
Здравей,
Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ти и за секунди да те поканя в ада, в който аз горя повече от половин месец, или прекалено много се обичаш, за да си го причиниш? Помниш ли? Спомни си как започна всичко. От един-единствен миг... Сърцето ми заби с нов ритъм - за теб. Душата ми ти се посвети, а тялото ми те жадуваше. Всяка секунда, стотна от живота ми беше твоя. Аз живеех за теб и не виждах нищо и никого, заслепена от красивото ти лице и от малкото щастие, което ми подхвърли като на бездомница. Спомняш ли си датата 26.08.2006г.? Не? Е, аз помня - тогава оживях отново. Но помня и една друга дата, моя любов - 15.06.2008г. Тогава ти ме уби. Не постепенно, както преди, а изведнъж. Оттогава светът посивя, а животът ми се сбръчка. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Random works
: ??:??