3.07.2008 г., 11:41

Здравей, моя любов...

3.1K 0 3
2 мин за четене

Здравей,

     Помниш ли ме? Навярно не... Това съм аз... Е, може би не същата като преди. Може би малко по-тъжна и уморена, с малко (повече) изгубена вяра, но все пак... Може би съм смазана. Ще имаш ли наглостта да попиташ защо? Ще искаш ли да ти разкажа моята история, моя любов? Искаш ли да отворя очите ти и за секунди да те поканя в ада, в който аз горя повече от половин месец, или прекалено много се обичаш, за да си го причиниш? Помниш ли? Спомни си как започна всичко. От един-единствен миг... Сърцето ми заби с нов ритъм - за теб. Душата ми ти се посвети, а тялото ми те жадуваше. Всяка секунда, стотна от живота ми беше твоя. Аз живеех за теб и не виждах нищо и никого, заслепена от красивото ти лице и от малкото щастие, което ми подхвърли като на бездомница. Спомняш ли си датата 26.08.2006г.? Не? Е, аз помня - тогава оживях отново. Но помня и една друга дата, моя любов - 15.06.2008г. Тогава ти ме уби. Не постепенно, както преди, а изведнъж. Оттогава светът посивя, а животът ми се сбръчка. Аз останах живо тяло. Би ли ми върнал сърцето, моля те... Задръж всичко друго, но него си го искам обратно. Не, не за да го посветя на някой друг. Тази грешка не бих допуснала (вече). Просто искам да оживея. Винаги ще те виня, знаеш ли. Да причиниш тази неистова болка на човека, в който си се клел и вричал беше (е) твърде жестоко... Дори и за твоите стандарти. Е, нищо, ще кажеш ти - нали е жива. Да, ще каза аз,  физически поне...
     Не искам да отнемам (повече) от ценното ти време. Та ти толкова мечтаеше за него. Сега го имаш цялото на света - ето. Да не ти пука, че е с цената на моя свят - той и без това вече е сринат. Живей и бъди щастлив за моя сметка - аз черпя. И... Не се обръщай - няма да ме видиш такава, каквато бях. Единственото,  което не се промени е... обичта ми.
     Здравей...
                       Ще те притеснявам понякога,  за да ти разказвам. Това не можеш да ми отнемеш,  моя любов.
     Здравей... Ще спя с някой от многото ти духове... Ще живея с илюзията за теб,  че те има до мен. А ти... бъди щастлив.
                                                                        Здравей,  моя любов.
                                                                                        И сбогом.

                                                              

                                                           ОНАЗИ, С КОЯТО ДЕЛЕШЕ МИНАЛО...
                                                                                                             И БИРА.

03.07.2008г.
           гр. София

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...