"Здравейте, господине"
Забранено четиво за природозащитници, феминистки, расисти, комунисти, патриоти, трактористи, парапланеристи, синоптици и учители!
Кисна си у Фейса както обикновено, нямам никаква работа, откакто останах без работа. Скуката е пълна, поне докато свърши зимата и цъфнат теменугите. Както се очертава тази година ще е по-късно. Баба Марта вместо да е една мила старица, повече мяза на един друг персонаж, придвижващ се на метла. Казват, че метлата вече е по-съвременна, последният модел пуснат в продажба бил с литиево-йонни батерии, които издържали прелитането над девет планини в десета,а бабичката била с перхидролени треси, нов бюст и силиконови устни като на Сузанита.
Та думата ми беше, че скуката си седеше кротко на дивана и плетеше дантели, когато внезапно месинджърът издаде типичния си звук, който винаги ме изважда от леката пенсионерска летаргия със сърцебиене. Поглеждам – някакви емотикони, дрогирана усмивка, роза и още десетина рози... Мъжкият индивид хич не знам кой е, но ми е в „приятели“, а приятелят във Фейса е свещено животно, трябва да се уважава, защото ако те блокира, ще те лиши от възможността да се наслаждаваш на картинките с "Добро слънчево утро!", "Наздраве на ваксинираните!" и "Аз си лягам, вие ако щете!". Затова търпеливо изчаквам за новото включване с нещо като: „Здр. ко пра'йш“. Тъкмо обмислям някакъв по-интелигентен начин да представя Нищото, което правя цял ден като Нещо смислено и месинджърът отново ме стряска с поредната върволица ухилени емотикони и тук-там някоя въпросителна (демек: „Ти що не ми отговаряш?“). Аз по принцип съм добродушен човек и леко възпитан даже, затова се чувствам длъжна да отговоря подобаващо с една усмивка... Отсреща пак няма никакви йероглифи, било то на кирилица или на маймуница. Пак сърчица, китки и каквото е предоставено на разположение от флората и фауната за водене на интересен диалог. В следващите няколко дни ИнтЕлигентА продължава упорито да стряска слуха и зрението ми безсловесно и да поставя на изпитание ясновидските ми способности. Докато изпитах съжаление и реших да подам жокер 50/50: „Здравейте, господине, ако се чудите защо не ви отговарям, то е защото нищо не ми пишете.“ Настана дълго очакване за първото писмо с букви, сърцето ми се сви като на отстреляна кошута, дишането ми се учести и станах да изпия един коктейл мента-глог-валериан. И тогава пощенският гълъб кацна на компа с: „ми добре“... Семпло, вместо да ми тегли една люта балканска ругатня каквото заслужавам с претенциите си, сякаш не мога да чета мисли.
Не всеки мъж може да остави такива дири след себе си, акъл трябва, за да те запомни една жена!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
