"Здравейте, господине"
Забранено четиво за природозащитници, феминистки, расисти, комунисти, патриоти, трактористи, парапланеристи, синоптици и учители!
Кисна си у Фейса както обикновено, нямам никаква работа, откакто останах без работа. Скуката е пълна, поне докато свърши зимата и цъфнат теменугите. Както се очертава тази година ще е по-късно. Баба Марта вместо да е една мила старица, повече мяза на един друг персонаж, придвижващ се на метла. Казват, че метлата вече е по-съвременна, последният модел пуснат в продажба бил с литиево-йонни батерии, които издържали прелитането над девет планини в десета,а бабичката била с перхидролени треси, нов бюст и силиконови устни като на Сузанита.
Та думата ми беше, че скуката си седеше кротко на дивана и плетеше дантели, когато внезапно месинджърът издаде типичния си звук, който винаги ме изважда от леката пенсионерска летаргия със сърцебиене. Поглеждам – някакви емотикони, дрогирана усмивка, роза и още десетина рози... Мъжкият индивид хич не знам кой е, но ми е в „приятели“, а приятелят във Фейса е свещено животно, трябва да се уважава, защото ако те блокира, ще те лиши от възможността да се наслаждаваш на картинките с "Добро слънчево утро!", "Наздраве на ваксинираните!" и "Аз си лягам, вие ако щете!". Затова търпеливо изчаквам за новото включване с нещо като: „Здр. ко пра'йш“. Тъкмо обмислям някакъв по-интелигентен начин да представя Нищото, което правя цял ден като Нещо смислено и месинджърът отново ме стряска с поредната върволица ухилени емотикони и тук-там някоя въпросителна (демек: „Ти що не ми отговаряш?“). Аз по принцип съм добродушен човек и леко възпитан даже, затова се чувствам длъжна да отговоря подобаващо с една усмивка... Отсреща пак няма никакви йероглифи, било то на кирилица или на маймуница. Пак сърчица, китки и каквото е предоставено на разположение от флората и фауната за водене на интересен диалог. В следващите няколко дни ИнтЕлигентА продължава упорито да стряска слуха и зрението ми безсловесно и да поставя на изпитание ясновидските ми способности. Докато изпитах съжаление и реших да подам жокер 50/50: „Здравейте, господине, ако се чудите защо не ви отговарям, то е защото нищо не ми пишете.“ Настана дълго очакване за първото писмо с букви, сърцето ми се сви като на отстреляна кошута, дишането ми се учести и станах да изпия един коктейл мента-глог-валериан. И тогава пощенският гълъб кацна на компа с: „ми добре“... Семпло, вместо да ми тегли една люта балканска ругатня каквото заслужавам с претенциите си, сякаш не мога да чета мисли.
Не всеки мъж може да остави такива дири след себе си, акъл трябва, за да те запомни една жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
