2007 година...
''Не ми се ходи в Америка!''... Казвах го така, сякаш всичко зависи само от това дали искам, или не искам да ходя в Америка, а другите неща са просто дребни подробности. Сякаш американските емиграционни власти само чакат да изявим желание. Гризат си нервно ноктите от нетърпение. Ще си счупят клавиатурите да проверяват всеки ден в Интернет дали най-накрая сме благоволили да вземем участие в лотарията за Зелена карта. Президентът Буш вече е взел печата и дори го е вдигнал, в очакване да го удари със свирепа сила върху нашата Зелена карта, за да ни разреши постоянно пребиваване в Съединените щати. Самолетът ни чака на летището с работещи двигатели. А Статуята на Свободата върти очи като стрелян лалугер наляво-надясно, за да види кога ще прелетим покрай нея...
Само трябваше да кажа заветното ''Искам!''
Мамето вече три месеца ме навиваше за Америка. Говореше ми за наши познати, отишли със Зелена карта - как си оправили живота, а ние още сме си на село. А те с къща и кола - '' ...