Mar 20, 2013, 7:56 AM

Зеления топаз - 7 

  Prose » Novels
657 0 0
4 мин reading

Събуди я звън на телефона ù.

- Кой си ти... - тя се надигна от канапето и потърка врата си. - А, Синди - отвори слушалката - Да?

- Скъпа, не искам да те тревожа, но ще изпуснеш самолета! Вече е почти седем! Готова ли си?

- Господи! Командировката! Да, да, измивам се и тръгвам веднага. Чакай ме на летището.

- Добре, мила, там ще съм.

 Боби се изми набързо, облече се, взе си чантата и багажа и се качи в Сузукито. Стигна тъкмо когато бе първото повикване на пътниците. Забърза се към Синди, когато някой я изблъска така грубо, че тя падна на земята в краката на приятелката си.

- О, извинете, мис, но ще си изпусна полета - беше млад и хубав мъж, с преметната на рамо мисионерска чанта. Но вместо да ù помогне, той отмина. Боби почервеня от ярост.

- Дяволите да те вземат! Какво нахалство! - тя се изправи - Поне да ми беше помогнал да стана! Идиот!

- Моля, пътниците за Соломоновите острови да побързат - чу се от диктофона.

- Е, Синди, довиждане засега. Като се върна, ще се видим.

- Обади се като пристигнеш.

- Да. Ще го направя.

- Е, лек път.

- Честно казано, чувствам се някак странно! И си мисля, че няма да е никак лек! - Синди се усмихна и ù махна, когато тя се придвижи до изхода. След малко се качи на борда на самолета. Намери мястото си и понечи да постави багажа си в багажното над седалките, но той се изплъзна от ръцете ù и падна в скута на мъжа на седалката.

- О, извинете... аз... Пак ли вие? - мъжът бе изненадан.

- Позволете да ви помогна, госпожице! - чу се глас зад нея. Боби се обърна и видя дребен мъж, облечен в огромен моден костюм. Остатъка от изключително рядката  му коса бе намазан с огромно количество гел и приличаше на чучело. Но пък се усмихваше. Пое чантата от ръцете ù и я постави в багажното.

- Ето, готово.

- Благодаря, колко сте любезен - отвърна тя с дежурната фраза, усмихна се любезно и се обърна за да си седне на мястото. Но мъжът се бе загледал през прозореца.

- Ще благоволите ли да ми направите място да мина? Или държите да стоя права през целия път? - язвително попита тя.

Той дръпна леко настрани краката си и нахално я огледа отзад.

- Имате хубав задник - констатира той по-скоро на себе си , отколкото да я подразни. Но Боби почервеня.

- Моля? Какво нахалство! Надявам се, че ще слезете на Хаваите!!! - тя буквално се тръшна на седалката, хвърли гневен поглед на мъжа до нея, после обърна глава и се загледа навън. Самолетът излетя.

- Как може да има такива нахални мъже! Явно и този не се различаваше от Сам. Защо по дяволите ми гледа задника?! Ако не ме бяха пратили на тази командировка, всичко това нямаше да се случи! Проклети острови!! - измрънка тя накрая.

 - Какво казахте?

- Не желая да разговарям с вас!                                     

- Просто чух нещо за острови. Кои? Хаваите или Соломоновите?

- Вече ви казах, че не желая да разговарям с вас! Вие сте едно арогантно копеле! Като онзи, когото изгоних от къщата си вчера! Не мога да разбера, има синдром на идиотизма при мъжете напоследък ли?

- Хайде, простете ми. Наистина бях доста груб с вас! Но разберете ме, бързах много, а и не бях на себе си! Моля, простете ми!

- Да видим... коя точно от думите ми „НЕ ЖЕЛАЯ ДА РАЗГОВАРЯМ С ВАС” не разбрахте? -тя поклати глава и се обърна. През прозореца се виждаха облаците, разпилени като вълни от море. Неусетно заспа. Не знаеше колко време е спала, но се събуди от бучене и самолетът се разлюля. Боби не се задържа на седалката и се стовари почти в краката на мъжа до нея. Този път обаче, той я задържа.

- Моля, запазете самообладание - чу се от интеркома - Попаднахме в силно въздушно течение - беше капитанът - Не се налага аварийно кацане. Полетът продължава нормално по курса.

- Извинете! - сконфузено каза тя и побърза да се отдръпне от него. Младият мъж се усмихна леко. Нещо в тази жена... имаше нещо...

- Невероятни очи...  - каза на себе си той. Почувства се като първият глупак, задето се бе държал така с нея. Реши да се извини.

- Искате ли да започнем отначало? -  попита той с приятен тон. Боби го погледна. Е, той искаше да се извини все пак...

- Добре, да започнем отначало.

- С кого имам честта да пътувам?

- Казвам се Барбара Даг. А вие сте?

- Мич Блестър.

- Мич... Блестър? Онзи Мич Блестър?

- Е, не съм известен колкото вас...

- Напротив! Вие сте прочутият археолог от Монтана! Последното ви откритие е направо сензация!

- Моля ви, не е нищо особено!

- Селището на джуджетата и пещерите им... как да не е... Сега къде отивате? В Хавай?

- Не. Този път пред мен са Соломоновите острови. Но стига за мен. Да поговорим за вас. Вие накъде?

- Е, и аз пътувам към Соломоновите острови.

- Какво събитие ще отразявате там? Годишните празници?

- И това, но ще наблегна на визитата на принца на Папуа. Знаете, той нашумя

напоследък със своите радикални възгледи. Един от най-коментираните политици

засега. И моя е честта да го следвам по петите.

- Моля, затегнете коланите. След малко кацаме на Хаваите. Там ще има кратка почивка. След това отлитаме за Соломоновите острови.

 

© Милена Карагьозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??