Ухае на изящна жена в дълга зелена рокля от огледалото
жива буйна дълбока вода
отнася те ръб на дантела под устните на цепката
вие се, омайва и те приковава като шамар
вълната близва върха на пръстите
пълзи по глезена, нагоре, увива се
искане
кръвта целува греховност
сгъстява се от пулса на зеленото сияние,
то гали и тегли
като мощен ураган
след който си по атоми - ...