Ухае на изящна жена в дълга зелена рокля от огледалото
жива буйна дълбока вода
отнася те ръб на дантела под устните на цепката
вие се, омайва и те приковава като шамар
вълната близва върха на пръстите
пълзи по глезена, нагоре, увива се
искане
кръвта целува греховност
сгъстява се от пулса на зеленото сияние,
то гали и тегли
като мощен ураган
след който си по атоми -
разгромен, подчинен в щастливо безсилие и променен...

танцувам за него
той ме гледа в огледалото
затварям очи притихнала
изливам се
Аз съм неговата жажда!
Спазми
ИзрИгвам
разпаааадам се
...изгаряммммм
Раждам се за първи път!!
О, боже,  за това няма скала по Рихтер!!

... и се събуждам! В оргазъм!!

сънувала съм. А той от 21 дни е мъртъв.