Земята на древните Кн.1 от Сказание за кръговрата
СПАСЕНИЕ НА ТРИТЕ СВЯТА
Вървят трите свята един към друг. За своята гибел се готвят дорейците, драките, хората. Всички управници на човешкия
свят Ванал вече ни оставят на произвола на съдбата. Хората
умират в собствения си свят, докато един дракиец – Бисат, се
опитва да спаси поне част от трите свята, в които влиза и неговият – Бонор. С техниката си за скоростно пътуване ковачът
на драките и техен престолонаследник успя да сложи в Аногор на дорейците, в собствения си свят и в света на хората по един кристал: бял за първите, с пирамидална форма, зелен за Бонор, като кристална топка, и червен ромб за нас, хората. Така дори при сблъсък ще остане един общ свят за живот.
Докато гледам как Аногор и Бонор се сливат на небето във
Ванал, си мисля дали е успял да изкове Жезъла на началото нашият спасител, или беше напразно неговото геройство.
Аз, Арал, оставам в малката пещера, която обитавам през живота си на поклонник на общата вяра още от някога, когато всички бяхме
едно и не беше тежест животът. Пиша седемте си заръки към този, който дойде след мен, в бележка към ръкописа. Сега в последните си редове споделям наблюдението си, как двете сблъскани планети удрят нашата. За да се предпазя, колкото мога, аз влизам край огъня в малката си пещера, докато отминат събитията тук. Корабите отлитат, а на мен, освен да пиша, друго не ми остана. Мъдростта на моя опит вам предавам: Анно Реккто Таннор! (Времето е Животът на Нашата Същност). Пазете се всички от грешката, която ние, трите народа, направихме-сами да унищожим живота на световете си. Сега търсим друго
място за своите души.
© Георги Сираков All rights reserved.
