5 min reading
Зима
(Из цикъла “Четирите годишни времена”)
Снегът не спира да вали вече почти седмица. Дърветата в парка са натежали в белите си одежди и само редките пориви на вятъра ги спасяват от гибел. Те разтърсват рамене и се освобождават от част от товара си.
Снегът е бял до посиняване, сипе се на едри парцали като пух и прониква навсякъде.
Въздухът е пълен с танцуващи снежинки, вихрен балет, чиято музика не е написана от композитор.
Комините на старите къщи са с огромни бели калпаци, а по стрехите висят ледени висулки. Премръзнали врабчета прехвърчат от стреха на стреха, търсейки забравено зърно от отлетелите лястовички. Котаракът “Миша” ги дебне от прозореца и мустакът му потръпва от кеф само при мисълта за “царското угощение”, ако едно от тях попадне в лапите му. Зениците на огромните му зелени очи се разтварят при всеки полет на гладните врабчета.
Улици, булеварди и площади са затрупани от бялата лавина, която е покрила цялата действителност на Града. Няма ги изпочупените тротоарни плочи, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up