Тя ми говореше. Разказваше ми увлекателно за силата на думите и на мълчанието. Стоях на автобусната спирка, през която автобуси не минават. Пред мен се простираше празно поле от празни илюзии. Тук- там бе поникнало по някоя мечтателна овошка, посадена от някой дървен философ. Но и мечтателните дръвца бяха без листа, защото пустотата на съзнанието беше овлажнила и изстудила творческия им пламък. А без пламък, няма как да се разлистят и да дадат плод.

За да бъде още по-убедителна във внушенията си, тази велика ораторка бе разпиляла навсякъде хладни беззвучни думи, които падаха тихо, неусетно, монотонно, безспирно и превръщаха всяка сянка, фигура, шепот, в бяла, светла, ледена тишина. Усещах думите и търсех посланието в хладния полъх на смразяващия й дъх, който ги запращаше право към не виждащите ми очи.

Заслушана в разказите й, аз усещах все по-ясно силата на думите и на мълчанието, които ме приковаваха неподвижно на самотната спирка в центъра на празните илюзии. Тази спирка няма навес и когато хладният дъх разнасяше бели беззвучни думи, те полепваха по тялото, по косите, бузите, ушите, устните. Студът проникваше през всеки процеп, пукнатина или пора. Той се вмъкваше в съзнанието почти толкова бързо, колкото и под кожата.

От далечината, сред празното поле, изникна плаха сянка, която натрупа сила от полепилите се по нея думи и стигна до спирката, без хладният всепроникващ студ да я отвее. Сянката започна да споделя звучни и беззвучни думи, докато хладният дъх пронизваше не само нейното, но и моето съзнание.

Седяхме с беззвучните думи по себе си, с мълчанието, надвиснало над празното поле. Стояхме пред началната спирка на своето обречено пътуване и без да видим мечтания превоз, оставяхме хладният дъх да пробива порите ни, да поглъща съзнанието.

Автобусът, който никога не спира, мина покрай нас и видя два вълшебни кристала, вплетени от беззвучни слова, на пустата спирка сред празното поле, закотвени от силата на мълчанието едва в началото на своя път.

Автобусът, както никога, спря и отвори вратите си, за да се вмъкне някоя хладна дума във вътрешността му, а после продължи напред без пътници, сух и топъл, с тук-там по някое петънце от разтопени слова.