В малкото селце живота беше тих и спокоен. Намираше се близо до града и в почивните дни се оживяваше. Идваха си хора, които имаха имоти, работеха по тях и помагаха на възрастните си родители. Чистият въздух и красивите поляни около селото не бяха достатъчни да задържат младите. Те имаха нужда от препитание, което не намираха.
Беше топъл септемврийски ден. От онези дни, между края на лятото и началото на есента, които радваха с топло време и красиви листа. Ниското слънце грееше по черните пътища и когато минаваше кола, се вдигаше прах.
Баба Еленка се спускаше по малка пътечка от хълм над селото. На гърба си носеше малък сноп с тънки дърва, които беше вързала с връв. Спря се до чешмата в края на селото. Махна забрадката от главата си и избърса с нея потта от лицето си, която влизаше в очите й и лютеше. Завърза парчето плат отново, наведе се над коритото и протегна шепи към чучура. Пиеше бавно от студената вода. След като си утоли жаждата, тя седна на камъка до чешмата и се загледа в силн ...