-Добро утро!
-Добро утро, Ванка! Ти сън не спиш, за да дойдеш.
Всяка сутрин, Иван пиеше кафе пред големия селски магазин. Младият мъж излизаше рано от дома си. Имаше заболяване по рождение, поради което провлачваше единия си крак. Младият мъж имаше навик да изпраща своите приятели от детството на работа. Говореха си, пиеха кафе и половин час след това всеки заминаваше в града. Само Иван се прибираше вкъщи. Той живееше с майка си и с неговата сестра, които също ходеха на работа. От отишлия си без време баща, му бе останал в наследство кон, който носеше хубавото име Вихър. Иван се чувстваше полезен, защото често се случваше да го извикат за някаква работа. Някъде ще прекара дърва, на друго място и боклук ще извози, тор или строителни материали. Конят и човекът бяха неразделни. Думите, които Вихър не можеше да изрече, Иван прочиташе в невинните очи на животното.
В слънчевия есенен ден, пред вратата стоеше възрастен мъж. Той звънна на звънеца. Иван отвори:
-Здравей, чичо Стефчо! - каза мла ...