- Знаеш ли какво ще се случи?

- Не... но дори и да знаех, какво да направя?

- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?

- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.

- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо?

- Ще се случи... когато трябва да направя нещо.

- И все пак... трябва да направиш нещо.

- Какво?

- Избор.

- Аз вече го направих.

- Не си.

- Разбира се, че го направих.

- И какво избра ?

- Избрах... 

- Видя ли? Нищо не си избрала.

- Но аз реших да се боря. 

- За какво да се бориш? И в какво вярваш?

- Не ми се смей.

- Не ми оставяш друг избор.

- Защо?

- Защото това, което казваш, е безсмислено.

- Не е. 

- Какво е то?

- Аз ли трябва да ти кажа?

- Аз не знам какво е по-важно от...

- Тогава нищо не можеш да направиш. За нищо не можеш да се бориш. Нищо не можеш да избереш.

- Остави ме.

- Страх те е.

- Ако знаех...

- Ако знаеше какво? Какво ще бъде ако или?

- Ако знаех какво да избера.

- Ти знаеш.

- Не знам.

- Тогава не прави нищо.

- Но аз искам...

- Искаш какво?

- Искам...

- Тогава, направи нещо.

- Вече е късно.

- Значи е така. Щом го казваш.

- А не е ли?

- Ако е късно, можеш да спреш.

- Помогни ми.

- Разсмиваш ме.

- Моля те, помогни ми.

- Не мога, дори и да исках, но от помощта ми не би излязло нищо.

- Не знам какво да направя.

- Напротив знаеш. 

- Тогава защо ми е толкова трудно?

- Защото знаеш колко е скъпо.

- Ще нправя всичко.

- Направи достатъчното.

- Не знам какво е то. 

- Тогава не го искаш.

- Помогни ми, моля те.

- Ти не го искаш.

- Искам го, дори прекалено.

- Искай го достатъчно.

- Какво да направя?

- Необходимото.

- Какво е то?

- Най-правилното.

- Какво е то?

- Сама трябва да знаеш.

- Но аз не знам.

- Тогава защо го искаш?

- Защото...

- Защо?

- Имам нужда от него.

- Заслужава ли си?

- Да. 

- Е, вече знаеш какво да направиш.