Знаеш ли...

Знаеш ли колко пъти "Животът" ми е удрял шамари, плесници?
... И не ме е боляло...

А днес ме болеше от твоите думи, биеха в мене като плющящи камшици...

 

Колко злоба усещал съм в мрака - злокобен...

Не отстъпих нито крачка назад, далече бях и от дом и закрила... А за това, че загубила си вяра във мен - плаках като хлапак и да спра нямах сила... Kолко чувства навред разпилях и не търсех отплата? Любовта във вериги сам оковах и и казах - Тебе да чака...
До твоите мисли и чувства да стигна желах - в твоята любов - моята любов окована дълбоко е скрита и чака...