Мечтата контролираше света, както и ума му... в тази поредна нощ. Докато очите му разгадаваха огъня, образа на най-силния му враг се появи между пламъците. В яростта си той захвърли чашата си с прясна детска кръв към противното жълто лице. Вятър повя от полуотворения прозорец и изгаси полюлея с запалени свещи, който бледо оцветяваше лицето му. Нахлуха спомени и мисли...
След толкова дълго време и тази нощ беше момент на равносметки – думи, които прелетяваха през съзнанието му и раняваха изсъхналото му сърце. Болката го караше да се чувства все още жив и силен, дори непобедим. Чувствата му го теглеха към горещите дни, изпълнени с любов и горчилка. Той беше предаден, унищожен, разорен. Тя му открадна всичко и след нея той виждаше само разруха и пепел. Беднякът, поверил душата и съществуването си на жена два пъти, се наричаше Теороуз. Сегашният му вид беше напълно различен от това, което трябваше да е изписано на лицето му. Косите му бяха бели. Очите му бледо сини, с нежни отблясъци в чер ...