Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Както съм погълната от тъмната си бира. Олекнах от очаквания и скърбите идващи след тях. Сега компания ми правят блясъци от коледните лампички. Диханието на нова книга, стенеща под пръстите ми. Горящото желание по незапалена цигара, клокочещо на устната ми. Твоята целувка, безпощадно изгасила го, давеща ме в себе си и даваща ми въздух по свое осмутрение...
Душите ни танцуват в ритъма на нощен джаз - непредсказуем и импровизиран като многото ни същности...
"Спри да мислиш и предвиждаш, не очаквай и не си представяй, остави се на (им)пулса... "