В зора красива, чиста, необятна

родена си и вдъхнала от диаманта,

растеш и се пропукваш всред лъчи

от светлина и тъмнина, оплитат те,

свенливо ги докосваш и търсиш свобода...

Извиваш нежно тяло встрани, подпираш се

на скритата безмълвна мъка и сякаш като

утринна роса пречистваш се и се надигаш...

Минаваш и през солените сълзи на чуждите тревоги,

едва попила свойте, обливат те вълните на житейското море...

Засолила се пробуждаш, търсиш топлината на сладостна любов

и неговата мила ласка, за която той не е готов!

И ето - вехнеш... сломена и убита, препила от солта...

Страхливо трепваш при всяка следваща сълза

и се скриваш нейде там - в самота...

Но соленото море е нежен благородник,

чийто прилив е новата зора - преродена,

искряща, изпълнена с доброта!

Открехни бавно свойте очи и виж - прогледни!

Захарният вкус на цветовете ще облее малкото сърце,

ще стопи в него ледовете и ще събуди затихналото в теб море!

И ще бъдеш сладостно опиянена - разцъфнала,

прекрасна, преродена...

Ще бъдеш най-щастливата сълза,

окъпана в среброто на луната,

ще блестиш по-ярко от своята зора,

ще бъдеш цветовете на прелестна дъга,

благословена с целувката на любовта!

    Посветено на Цвъ!     (10 април 2008 г - нейният рожден ден)