В зора красива, чиста, необятна
родена си и вдъхнала от диаманта,
растеш и се пропукваш всред лъчи
от светлина и тъмнина, оплитат те,
свенливо ги докосваш и търсиш свобода...
Извиваш нежно тяло встрани, подпираш се
на скритата безмълвна мъка и сякаш като
утринна роса пречистваш се и се надигаш...
Минаваш и през солените сълзи на чуждите тревоги,
едва попила свойте, обливат те вълните на житейското море...
Засолила се пробуждаш, търсиш топлината на сладостна любов
и неговата мила ласка, за която той не е готов! ...