Зора в сълзата
В зора красива, чиста, необятна
родена си и вдъхнала от диаманта,
растеш и се пропукваш всред лъчи
от светлина и тъмнина, оплитат те,
свенливо ги докосваш и търсиш свобода...
Извиваш нежно тяло встрани, подпираш се
на скритата безмълвна мъка и сякаш като
утринна роса пречистваш се и се надигаш...
Минаваш и през солените сълзи на чуждите тревоги,
едва попила свойте, обливат те вълните на житейското море...
Засолила се пробуждаш, търсиш топлината на сладостна любов
и неговата мила ласка, за която той не е готов!
И ето - вехнеш... сломена и убита, препила от солта...
Страхливо трепваш при всяка следваща сълза
и се скриваш нейде там - в самота...
Но соленото море е нежен благородник,
чийто прилив е новата зора - преродена,
искряща, изпълнена с доброта!
Открехни бавно свойте очи и виж - прогледни!
Захарният вкус на цветовете ще облее малкото сърце,
ще стопи в него ледовете и ще събуди затихналото в теб море!
И ще бъдеш сладостно опиянена - разцъфнала,
прекрасна, преродена...
Ще бъдеш най-щастливата сълза,
окъпана в среброто на луната,
ще блестиш по-ярко от своята зора,
ще бъдеш цветовете на прелестна дъга,
благословена с целувката на любовта!
Посветено на Цвъ! (10 април 2008 г - нейният рожден ден)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Кацарова Всички права запазени
