Сякаш всичко беше замряло. Сякаш цялата материя и нейното движение бяха изчезнали. Нямаше нито време, нито пространство. Беше само той и смразяващата гледка, която се разиграваше пред очите му. Болката го пронизваше като шип, забучен в малкото му туптящо сърце. Крещеше и не спираше. Гърлото му беше пресъхнало, а думите му се ронеха в пространството, но никой не го чуваше. Усещаше болка и желание всичко това да спре. Гледаше и плачеше, а горещите сълзи пареха лицето и очите му. Чувстваше се сякаш смъртният му час всеки момент ще настъпи. Палачът ще дойде и ще му отсече главата, после ще я вдигне и ще ликува с нея. Пълзеше и се опитваше да изцеди и последната капка сила, за да може да ù помогне. Да помогне на майка си. Пъстрите ù очи, пълни с мъка, го гледаха и му казваха: ‘’Не гледай, миличък. Затвори си очите и си отиди в стаята! Моля те, синко’’. За миг я видя мъртва. За миг си представи живота без нея. Тя се гърчеше и се опитваше да се измъкне от неговата хватка. Хватката, която я караше да изпитва предсмъртната си  агония. Той я беше хванал за врата и стискаше здраво, докато не усети, че ръцете му вече не издържат. Викът му кънтеше и пропукваше всичко, дори пространството, което не съществуваше.

-         Мръсна долна курва! Хубаво ли ти е, кучко? Хубаво ли ти е?

Тя се даваше. Не можеше да диша. Не можеше да се бори с него, той беше по-силен. Обърна я и я хвана за ръцете. Хвана я толкова силно, че ръцете ù посиняха.

-         Хайде сега малко да ме позабавляваш!

Не се владееше. Отново се беше прибрал пиян. Алкохолът замъгляваше всичко около него, но му даваше сила. Сила, която го караше да не я пуска. Разкопча си колана, свали си дънките и проникна докрай в нея! Удряше я по бедрата, дърпаше ù косата с всички сили, а тя... тя умираше. Болката беше неописуема. Сърцето ù кървеше, като знаеше, че синът ù е наблюдател на всичко. Затвори очи и целият живот ù се превъртя, като на лента. Всички прекрасни моменти. Но най-прекрасните бяха със сина ù. Спомни си как гледаха заедно любимите му детски филмчета, как се боричкаха  в леглото, как всяка сутрин му правеше закуска и с целувка го изпращаше на детска градина. Низ от прекрасни моменти, които я караха да забрави какво се случва. Не отвори повече очи.

      Силното му тяло се строполи на пода. Беше свършил, гледаше опиянено и изморено. Сякаш светът се беше стоварил върху него. Не чувстваше нищо, искаше просто да заспи, но в този момент го видя...

-         Татко! – провикна се момченцето.

-         Сине? – отговори с тих глас – Ела тук.

Със забавена крачка малкото момченце отиде при него. Баща му го хвана и го прегърна силно. В този момент усети как погледът на момчето се беше впил в неговия. Лицето му беше като вкаменено и в малката си трепереща ръчичка усещаше студения нож... ножът, който беше взел от стъклената масичка, която беше пред него. С пронизваща сила  заби ножа в сърцето на баща си! Зениците на баща му се разшириха. Извади ножа и от сърцето му бликна кръв. Спря да тупти.

      Целият трепереше. Изгуби представа за време, изгуби представа за всичко. Беше убил човек. Беше убил баща си, но не го осъзнаваше. За него той беше спасил майка си! Беше я спасил и това беше по-важно! Погледна безжизненото тяло на пода. Клекна до него с кървави ръце и промълви:

-         Мамо – очите му се напълниха със сълзи – нека сега заспим, а утре отново ще направиш любимата ни закуска. Ще закусим заедно и отново ще ме пратиш на детска градина с целувка. Нали, мамо? – легна до нея, прегърна я, затвори очи и тихо прошепна:

-         Лека нощ, мамо! Обичам те!