Понякога, когато всички хора, на които си държал, тихомълком си отидат и започнеш да губиш надежда, напомни си, че слънцето отново ще изгрее на любимата ти улица, а този, който безрезервно е бил на нея с теб – въпреки всичко – пак ще бъде там, ще превръща болката в спокойствие и ще те прегръща под очите на вездесъщия светъл живот.
© Димитър Драганов All rights reserved.
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
azura_luna
Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
Plevel
Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
