Есфир Алхазова

С теб на „Ви” си говорим отдавна.

Шапка сваляш при нашите срещи,

отговарям усмихнато-хладна.

А пък някога – в нощи горещи

славей трели над нас бе разпръсвал

и за нас бе луната сияла...

Януари – със сънища къси,

но след тях февруарска раздяла...

Вместо пролетен лъх – мраз сковаващ,

отчуждаващо „Ви” и... забрава...

Нека има свой шанс любовта ни!

Нека бяга гордостта ни встрани!

А сърцето – несрастваща рана,

чака твоя зов „При мен се върни!”.

Перевод на болгарский язык

Живодар Душков

Эсфир  Алхазова

К ***

Мы с тобою давно уж на Вы!

Снимаешь ты шляпу при встрече;

Мой легкий поклон головы.

А были одеты в белом сады

И пел соловей на рассвете.

Радугой в небе играли огни

Счастьем согреты январьские дни.

Зачем же февральские окна весны

Горечь разлуки нас принесли?

Мы с тобою давно уж на Вы!

Продлить бы любовный романс?

Да гордост не даст - нам тот шанс!

Но с губ твоих слетает вдруг:

Вернись, мой нежный друг!