A mis amigos На приятелите
Yo siempre mis palabras he seguido. Цял живот по думите си ходя.
Andando, navegando y volando. По вода, по суша и по въздух.
Pero se han parado ya mis guías. Ала нещо спряха да ме водят.
Hoy sus zapatos se están atando. Сигурно обувките си връзват?
Parece que no saben esos pobres И понеже идва ми наум, че
a dónde ir, así que en mi carrera може би не знаят накъде,
detrás de mi bastón iré ahora- аз ще тръгна след едно бастунче-
y que me lleve él a dónde quiera. пък където то ме заведе!
Y, antes que mi frase se vuelva vaga И докато съм си на акъла,
os digo a voz alta una cosa: искам да го споделя на глас:
-La ruta del bastón nunca es larga, -Пътят след бастуна не е дълъг, ...