Искаш да съм бяла.

Alfonsina Storni

Искаш да съм утро.
Искаш да съм пяна,
искаш да съм бисер.
Лилия какво е,                  
преди всичко, класа.
Лек парфюм.
Венец оплетен.
Ни  лунен лъч
ме е пречистил,
ни  перла може
да се назове сестра ми.
Ти  ме желаеш  снежна,
ти  ме желаеш  бяла,
ти ме желаеш утро.

Ти, който имаш всичко -
в ръката чаша,
плодове и мед,
И устни пурпур.
Ти, който на маса,
Покрита с грозде
и плът от ляво,
честваш Бакхус.
Ти, който във черните
градини на  самотата
облече  дрехата червена
на Кражбата.

Ти, който само скелета
запази непокътнат,
не зная още
с  цената на какво ли чудо
изискваш да съм бяла.
(Бог да ти прости)
Изискваш да съм чиста.
(Бог да ти прости)
Изискваш да съм утро!

В гората бягай;
Иди във планината;
Устата обърши си ;
Живей в колиба;
Работи с ръцете;
Земята напоявай;
А тялото храни
С горчиви корени;
Пий от скалите
замръзнал сън.
И обнови тялото си
с вода и сол;
Със птиците приказвай.
А  на разсъмване стани.
Когато тялото
ти се завърне
и щом поставиш
в него ти душата,

която
в спалнята се лута,
тогава,  човеко, мой добър,
ще искаш да съм бяла.
Ще искаш да съм снежна,
ще искаш да съм от класа.

Превод от испански: Лилия Ресенска

Tú me quieres blanca. Alfonsina Storni

Tú me quieres alba,

Me quieres de espumas,

Me quieres de nácar.

Que sea azucena

Sobre todas, casta.

De perfume tenue.

Corola cerrada

Ni un rayo de luna

Filtrado me haya.

Ni una margarita

Se diga mi hermana.

Tú me quieres nívea,

Tú me quieres blanca,

Tú me quieres alba.

Tú que hubiste todas

Las copas a mano,

De frutos y mieles

Los labios morados.

Tú que en el bancete

Cubierto de pámpanos

Dejaste las carnes

Festejando a Baco.

Tú que en los jardines

Negros del Engaño

Vestido de rojo

Corriste al Estrago Engaño

Tú que el esqueleto

Conservas intacto

No sé todavía

Por cuáles milagros,

Me pretendes blanca

(Dios te lo perdone),

Me pretendes casta

(Dios te lo perdone),

¡Me pretendes alba!

Huye hacia los bosques,

Vete a la montaña;

Límpiate la boca;

Vive en las cabañas;

Toca con las manos

La tierra mojada;

Alimenta el cuerpo

Con raíz amarga;

Bebe de las rocas;

Duerme sobre escarcha;

Renueva tejidos

Con salitre y agua;

Habla con los pájaros

Y lévate al alba.

Y cuando las carnes

Te sean tornadas,

Y cuando hayas puesto

En ellas el alma

Que por las alcobas

Se quedó enredada,

Entonces, buen hombre,

Preténdeme blanca,

Preténdeme nívea,

Preténdeme casta.