Anathema - "Emotional winter"
1 min reading
ANATHEMA - "EMOTIONAL WINTER"
Speak to me
For I have seen
Your waning smile
Your scars concealed
So far from home, do you know you're not alone
Sleep tonight
Sweet summer light
Scattered yesterdays, the past is far away
How fast time passed by
The transience of life
Wasted moments won't return
And we will never feel again
Beyond my dreams
Ever with me
You flash before my eyes, a final fading sigh
But the sun will rise
And tears will dry
Of all that is to come, the dream has just begun
And time is speeding by
The transience of life
Wasted moments wont return
And we will never feel again
ANATHEMA - "Студ в чувствата"
Започнах да разбирам
откакто видях
посърналата ти усмивка,
прикритите ти белези.
Толкова далеч от дома, не знаеш ли, че не си сама?
Спи тази нощ,
приятна лятна светлина,
разпилени отминали дни, миналото е далеч.
Колко бързо измина времето,
мимолетността на живота.
Пропилените мигове не могат да се върнат
и ние няма да чувстваме отново.
Отвъд сънищата ми,
някога с мен,
ти се мярваш пред погледа ми, последен заглъхващ стон,
но слънцето ще изгрее
и сълзите ще пресъхнат
заради това, което предстои, сънят току що започна...
И времето ускорява хода си,
преходността на живота.
Пропилените мигове не могат да се върнат
и ние няма да чувстваме отново.
Speak to me
For I have seen
Your waning smile
Your scars concealed
So far from home, do you know you're not alone
Sleep tonight
Sweet summer light
Scattered yesterdays, the past is far away
How fast time passed by
The transience of life
Wasted moments won't return
And we will never feel again
Beyond my dreams
Ever with me
You flash before my eyes, a final fading sigh
But the sun will rise
And tears will dry
Of all that is to come, the dream has just begun
And time is speeding by
The transience of life
Wasted moments wont return
And we will never feel again
ANATHEMA - "Студ в чувствата"
Започнах да разбирам
откакто видях
посърналата ти усмивка,
прикритите ти белези.
Толкова далеч от дома, не знаеш ли, че не си сама?
Спи тази нощ,
приятна лятна светлина,
разпилени отминали дни, миналото е далеч.
Колко бързо измина времето,
мимолетността на живота.
Пропилените мигове не могат да се върнат
и ние няма да чувстваме отново.
Отвъд сънищата ми,
някога с мен,
ти се мярваш пред погледа ми, последен заглъхващ стон,
но слънцето ще изгрее
и сълзите ще пресъхнат
заради това, което предстои, сънят току що започна...
И времето ускорява хода си,
преходността на живота.
Пропилените мигове не могат да се върнат
и ние няма да чувстваме отново.
© ПЕТЯ All rights reserved.
6