Андрей Германов

БЕРЕГА

Когда крутыми были мы и каменными

и между нами ручеек бежал,

бревно вроде моста – и то хватило.

И взявшись мы рука об руку,

спускались вниз счастливыми.

Когда уж ручеек вспененный

в младую речку превратился,

мы радугой соединили берега. То было

красивым делом. И мучительным.

Но все же было каменным.

Когда поток немирный наш

в могучую преобразился реку,

не перечесть усилий наших, что потребовались

мост перебросить между нами.

Но все же мост существовал.

Теперь с водой мы стали вровень.

Наши расплывчатые очертания

вода меняет как захочет,

и в нас планетами угасшими

светлеют мертвые ракушки.

Теперь среди песков плывучих

мелькают тут и там, намеки осторожные,

чуть начатые, неоконченные,

засыпанные да заброшенные

основы старые мостов.

Теперь с водой мы стали вровень.

Жестоко свою правку

наносит время. Мы становимся

морскими берегами одинокими.

Мосты теряют смысл.

                        (перевод: Димитър Дянков)

оригинал:

БРЕГОВЕ

Когато бяхме стръмни, каменни

и между нас течеше ручейче,

една греда за мост ни стигаше.

И хванали се за ръка,

надолу слизахме щастливи.

Когато ручейчето малко

превърна се в поток запенен,

преметнахме дъга. То беше

красиво дело. И мъчително.

Но затова пък беше каменно.

Когато буйният поток

превърна се в река могъща,

безброй усилия ни трябваха

да хвърлим помежду си мост.

Но все пак мостът съществуваше.

Сега сме равни със водата.

Неясните ни очертания

мени водата както иска

и в нас като луни угаснали

светлеят мъртви раковини.

Сега сред плуващите пясъци

се мяркат, намеци внимателни,

едва започнати, несвършени,

засипани и изоставени,

основи стари на мостове.

Сега сме равни със водата.

Жестоко своята поправка

нанася времето. И ставаме

самотни морски брегове.

Мостовете изгубват смисъл.