После сладкой мечты остаётся немая печаль:                                    

Белых клавиш мольба...Пальцы в кровь...Перепутались ноты.

Я застыла на месте на день...или может на два?                                

Не хочу больше знать: Где ты? С кем ты? Кто ты?                                              

После яркой любви, словно солнце не хочет вставать,                      

И разлука распишет твой образ ночными дождями.                          

Мне бы просто забыться, смеяться, мечтать,                                       

То ли розовый дым, то ли капли от слёз под ногами?                        

После лжи и обиды ложиться на сердце тоска,                                   

Словно чёрная кошка шипит, прижимаясь покрепче,                        

На запястье чужом холодеет твоя рука,                                                  

Как на чистом холсте, на сугробе распишется вечер.                          

После снов без тебя, знаю точно, что время не лечит.                       

Пара фраз в телефон... Друг-гудок мои слёзы сушит...                        

Только ты не жалей, ты же клялся, так будeт лучше...                        

И прощай навсегда...                                                                                     

                       Навсегда...                                                                                 

                                     Или может до встречи?               

След мечтата-екстаз, тук остана безмълвна печал:
На клавишите сън... Пръсти в кръв... И объркани ноти
Вцепенена на място като в транс за ден ... или два...
не искам вече да знам: Къде си? С коя си? И кой си?

След пламтяща любов, сякаш слънцето тегне към здрач
и разлъката драска лика ти с дъждовните капки.
Ще е просто за мен: да забравя, да мечтая със смях
като в розов дим, да те измия със сълзи от душата си.

След лъжа и обида, в сърцето се гнезди тъга,
съска като котка тя и ме стиска за гърлото яко!
В чужди лакът е сплетена твойта ръка –
върху снежно платно лик на друга изписан е сякаш.

Няма сън без теб, не лекува тъй-лесно времето, знам.
Телефон, фраза-две. Със звъна съхнат мойте сълзи горещи.
Не тъжи, за мен тъй е по-добре, пък и - сам го избра...
И завинаги сбогом...
                      Навек!...
                                 Или пък... до някоя среща?

Превод: Д. Ганев