По улицата ми за кой ли път
приятелите бавно си отиват
Угодните прозорци вече спят
-приятелите с мрака се завиват.
Прибират позапуснати дела
във дом където музика не стига,
а по стените балерини на Дега
перата сини слагат тихо.
Какво пък, нека , нека няма страх
във безащитните ви бели нощи,
че на предателството тежка прах
приятели, очите ви пробожда. ...