Далечен светлик над реката – Афанасий Фет
1 min reading
Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли
е тръгнал сега за беля?
Движи се, весло! И по-смело!
Брегът се изгуби в мъгла.
Какво пък? Защо да не тръгна?
Кога пак, дори и за миг
ще имам желания, лодка,
весло и примамващ светлик?...
Вдали огонек за рекою...
Афанасий Фет
Вдали огонек за рекою,
Вся в блестках струится река,
На лодке весло удалое,
На цепи не видно замка.
Никто мне не скажет: „Куда ты
Поехал, куда загадал?“
Шевелись же, весло, шевелися!
А берег во мраке пропал.
Да что же? Зачем бы не ехать?
Дождешься ль вечерней порой
Опять и желанья, и лодки,
Весла и огня за рекой?...
© Мария Димитрова All rights reserved.
