Dan Wilson  -  Breathless

I'm hunting shadows in the dark
In steaming jungles of the world
Either to kill or to be killed
By creatures never named or heard

I'm lifting wishes to the stars
The gleaming satellites of time
Orbiting circles overhead
To futures when your love is mine

But you were always pretty reckless with your love
Come with the sun and get it restless when it's gone
And when you go you'll leave me breathless and alone

You leave me breathless, when you close the door
It feels just like you took the air out of the room with you

Your voice is echoing again
Through catacombs inside my mind
And I've been dreaming of revenge
To make you love me more than even you can try

All words converge to where you are
And if I follow I would surely find
The horse is gone, the fire's still warm
And you've moved on an hour before
You like to keep me just one step behind

And you were always pretty reckless with your love
Come with the sun and get it restless when it's gone
And when you go you'll leave me breathless and alone

You leave me breathless, when you close the door
It feels just like you took the air out of the room with you
Breathless, breathless, breathless, breathless

Yeah, you were always pretty reckless with your love
Come with the sun and get it restless when it's gone
And when you go you'll leave me breathless and alone
You leave me breathless when you close the door
It feels just like you took the air out of the room with you

Restless when it's gone, breathless and alone
You leave me breathless, when you close the door
It feels just like you took the air out of the room with you
Breathless, breathless, breathless, breathless

Бездиханен

Ловя сенки в мрака,
в кипящата джунгла на света.
Ще убия или ще бъда убит
от същества, неименувани и нечути.

Въздигам желания до звездите,
блещукащите сателити на времето,
обикаляйки над нас,
да видят, че любовта ти ще е моя.

А ти си винаги твърде безразсъден в любовта си.
Идваш със слънцето и ставаш неспокоен, когато то си отиде.
А когато си отидеш, ме оставяш бездиханен и сам.

Оставяш ме бездиханен, когато затвориш вратата 
и се чувствам все едно отнасяш въздуха от стаята със себе си. 

Твоя глас отеква отново
през гробниците в моето съзнание
и мечтая за отмъщение -
да те накарам да ме обичаш, повече, отколкото можеш дори да се опиташ.

Всички думи ме приближават към мястото, където си
и ако ги последвам със сигурност ще намеря,
че конете са вече тръгнали, огъня е още неугаснал,
а ти си се преместил само преди час -
харесва ти да ме държиш тъкмо на крачка зад себе си.


А ти си винаги твърде безразсъден в любовта си.
Идваш със слънцето и ставаш неспокоен, когато то си отиде.
А когато си отидеш, ме оставяш бездиханен и сам.

Оставяш ме бездиханен, когато затвориш вратата
и се чувствам все едно отнасяш въздуха от стаята със себе си.
Бездиханен, бездиханен, бездиханен, бездиханен...

Да, а ти си винаги твърде безразсъден в любовта си.
Идваш със слънцето и ставаш неспокоен, когато то си отиде.
А когато си отидеш, ме оставяш бездиханен и сам.
Оставяш ме бездиханен, когато затвориш вратата
и се чувствам все едно отнасяш въздуха от стаята със себе си.

Неспокоен, когато те няма, бездиханен и сам...
Оставяш ме бездиханен, когато затвориш вратата
и се чувствам все едно отнасяш въздуха от стаята със себе си.
Бездиханен, бездиханен, бездиханен, бездиханен...