Днес си замислена... - Марта Бернадская
Днес си замислена, като хартия,
бяла и чиста, без гостенин - стих.
Как да те будя?! Как да те пия
сладко - заспала в среднощното Тихо?!
Изгърмя, изтрещя и се скъса Небето.
Брезите със клони земята целунаха.
Майка се стресна. Проплака детето.
Дъждът раздрънча минорните струни.
Как да го спра, като Месия,
като гърдите ми ще се скъсат от вик?!
Стихове раснат само в стихиите
и оголват до кокал нетленен език...
Оригинален текст:
Ты сегодня задумчива...
Марта Бернадская Ты сегодня задумчива, словно бумага,На которой ещё не гостила строка...
Не спугнуть бы неловкой неспешностью шага,
Но уснувший букварь разбудила рука.
Полилось, захлестнуло, прорвало плотину,
Не угнаться, не выдохнуть и не вздохнуть,
Окатив сотней брызг амфибрахия спину,
Прилегло ожерельем хорею на грудь.
Вдохновенья отрада, подобно Мессии.
Обуздать, остудить, не сорваться на крик...
И стихи прорастают из этой стихии,
Обнажая до дёсен нетленный язык.
© Красимир Дяков All rights reserved.