Feb 26, 2010, 7:59 AM

Елизабет Барет Браунинг, Сонет XVIII 

  Translations » Poetry, from English
3195 0 3
1 мин reading

Преводът на сонетите на Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861) на български е наистина мъчителен. Оригиналите притежават невероятно сложен синтаксис, в съчетание със специфична лексика. Понеже спазвам изискването за запазване на формата (петстъпен ямб и римна схема) невероятно много от смисъла се губи. В същото време, преводът в проза също не е добро решение, защото ще отнеме музикалността на произведението.


Sonnets from the Portuguese,
Sonnet XVIII.
Португалски сонети,
сонет XVIII.
"I never gave a lock of hair away
To a man, Dearest, except this to thee,
Which now upon my fingers thoughtfully,
I ring out to the full brown length and say
' Take it.' My day of youth went yesterday;
My hair no longer bounds to my foot's glee,
Nor plant I it from rose or myrtle-tree,
As girls do, any more: it only may
Now shade on two pale cheeks the mark of tears,
Taught drooping from the head that hangs aside
Through sorrow's trick. I thought the funeral-shears
Would take this first, but Love is justified,--
Take it thou,--finding pure, from all those years,
The kiss my mother left here when she died.
Тя само в твоите ръце отива.
Любими никога, на този свят
не е получил други в дар богат
косата що замислено навивам.
Вземи я! В младост вчера бе красива
и дълга. До храст мирта, розов цвят,
бе кичурът ми кестеняв посят.
Това е минало. Днес само скрива
той в сенки плач по бледите страни.
Ще падне, мислех си, на смърт в капана
щом с ножици го първа покори,
но в правда Любовта бе основана --
вземи го ти и чиста намери
целувката от мама завещана.

© Тошко All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??