Елизабет Барет Браунинг, Сонет XVIII
1 мин за четене
Преводът на сонетите на Елизабет Барет-Браунинг (1806-1861) на български е наистина мъчителен. Оригиналите притежават невероятно сложен синтаксис, в съчетание със специфична лексика. Понеже спазвам изискването за запазване на формата (петстъпен ямб и римна схема) невероятно много от смисъла се губи. В същото време, преводът в проза също не е добро решение, защото ще отнеме музикалността на произведението.
| Sonnets from the Portuguese, Sonnet XVIII. | Португалски сонети, сонет XVIII. |
|---|---|
| "I never gave a lock of hair away To a man, Dearest, except this to thee, Which now upon my fingers thoughtfully, I ring out to the full brown length and say ' Take it.' My day of youth went yesterday; My hair no longer bounds to my foot's glee, Nor plant I it from rose or myrtle-tree, As girls do, any more: it only may Now shade on two pale cheeks the mark of tears, Taught drooping from the head that hangs aside Through sorrow's trick. I thought the funeral-shears Would take this first, but Love is justified,-- Take it thou,--finding pure, from all those years, The kiss my mother left here when she died. |
Тя само в твоите ръце отива. Любими никога, на този свят не е получил други в дар богат косата що замислено навивам. Вземи я! В младост вчера бе красива и дълга. До храст мирта, розов цвят, бе кичурът ми кестеняв посят. Това е минало. Днес само скрива той в сенки плач по бледите страни. Ще падне, мислех си, на смърт в капана щом с ножици го първа покори, но в правда Любовта бе основана -- вземи го ти и чиста намери целувката от мама завещана. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тошко Всички права запазени
!
