Днес на Емили Дикинсън (1830-1886) се гледа като на един от най-значимите поети в американската литература. Много по-съществен ми се струва, обаче, фактът, че приживе тя е публикувала едва десетина от близо 1800-те си стихотворения. Останалите са пращани на приятели в личната ѝ кореспонденция или си остават в личния ѝ архив.
Колко съвременни автори биха приели шедьоврите им да не стават достояние на света?
"The Soul selects own Society...", стихотворение написано около 1862, илюстрира добре тази идея за показване на душата само пред отбран кръг хора. Посвещавам превода на Р.К., задето ме запозна с оригинала.
Emily Dickinson, The Soul selects her own Society | Емили Дикинсън, Душата си подбира Обкръжение |
---|---|
The Soul selects her own Society — Then — shuts the Door — To her divine Majority — Present no more — Unmoved — she notes the Chariots — pausing — At her low Gate — Unmoved — an Emperor be kneeling Upon her Mat — I've known her — from an ample nation — Choose One — Then — close the Valves of her attention — Like Stone — |
Душата си подбира Обкръжение -- Затваря се подир; на нейното божествено Величие да пречиш не ходи. Не трепва Колесница долу види ли, при Портата да спре; Не трепва и да паднат коленичили в Краката ѝ Царе. Видях я как сама сред многолюдния народ Един избра и Клапите на своето внимание залости с Канара. |
Запазването на оригиналната форма се оказа не по силите ми. Все пак се постарах да предам някои по-съществени характеристики на оригинала, като например спорадичната употреба на "отсечени рими", при които съвпада само материалът след ударената гласна.
© Тошко All rights reserved.