Като замръзнали листа
ние падаме
върху почвата,толкова безплодна и хладна.
Лъчите на слънцето
никога повече няма да сгреят
нашите сърца така ледени.
През тази ливада
от изсушени цветя
преминаваме още веднъж.
Скритата красота
е изгубена завинаги.
Реката замръзна отново.
Дойде време,
когато лунна светлина очерни сърцето ми.
Не мога да понеса тази болка.
Оковата е счупена,
раздиращо разтваря моите белези.
Искам да почувствам пламъка… отново
Сиянието зад
замръзналия поток
ми напомня за очите ти.
Искрицата надежда
все още е в сърцето ми.
Ще се сбъднат ли мечтите под леда?
http://www.youtube.com/watch?v=FluecqKY7ts
© Теодора All rights reserved.