Чуй песента тук
Плъзгане с главата напред в Купърстаун на лош облог
Сънчо показва своя лъч.
Когато влиза в стаята стените се отпускат, за да го слушат.
Плъзнат по гребена на вълната насам-натам.
Като стар фар, отново помирисал мостра на лепило.
Умът му е като стоманена клопка.
Иска ми се да не бях, да не бях, да не бях, да не бях, да не бях, да не бях, да не бях...
Не съм, само искам да бъда част от нечие чуждо щастие.
Дали съпругът ти знае за начинът,
по който лъчите блещукат от сватбената ти окова?
Дали той знае? ...